Професия програмист – детско есе
Преди няколко дена попаднах на следното есе на един първокласник. Надявам се и на вас да ви хареса колкото ми хареса и на мен.
Аз искам да стана програмист, когато порасна голям, защото това е суперска работа и е проста. Затова и сега има толкова много програмисти и непрекъснато стават все повече.
Програмистите не са длъжни да ходят на училище, те трябва да се учат да четат на компютърен език, за да могат да разговарят с компютрите. Мисля, че програмистите трябва да са смели, за да не се плашат, когато всичко се повреди, така, че никой да не разбере. Те трябва да говорят на английски език, за да знаят какво трябва да правят. И трябва да имат добро зрение, за да могат да виждат под дрехите на хората, и да не се боят от секретарките защото трябва да работят с тях. Освен това ми харесва заплатата, която програмистите получават. Те получават толкова много пари, че не успяват да похарчат всичките. Това става така, защото всички мислят, че работата на програмистите е трудна, само програмистите знаят, че е проста. Няма нищо, което да не ми харесва, освен това, че всички момичета харесват програмистите и искат да се омъжат.
Надявам се, че нямам алергия към офисния прах, защото имам алергия към кучета. Ако имам алергия към офисен прах, няма да мога да стана програмист и ще трябва да си търся истинска работа.